За книгата: 2024 г. / Мъглата, надигаща се от низините, бавно поглъщаше колата със спящия в нея Иван. - Майсторе-и-и-и-и-и-ни, майстори-и-и-и-ни!!! — внезапно се чу страшен, приглушен писък, неясно откъде. Иван беше изхвърлен на шофьорската седалка, сънят моментално изчезна, той беше в състояние на шок. Неволно той се опитал да скочи на крака, но забравил, че е в кола, ударил главата си в тавана, а при падането си ударил и челото си във волана и почти в безсъзнание паднал отново на облегалката на стола. - Майстори-и-и-н!!! - отново се чу. Иван рязко отвори вратата и като се изтърколи от колата, скочи на крака, оглеждайки се диво. Наоколо беше бял воал от мъгла. Той бързо заобиколи колата, погледна под дъното, под капака и в багажника. Огледах се пак - никой. - Майстори! - гласът не спираше, не звучеше отвън, звучеше в главата ми, като високоговорител на кола. „О, Боже, какво е това, какво е това!? - прошепна отчаян Иван, - да полудея ли?!?»